ДЪЛГИЯТ ОБЯД НА ЗЕМЯТА
Един ден обядвахме с Учителят Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна: - Нека си представим, че тази маса е Земята. Аллах я е отрупал с блага, плодове и различни пикантни храни. Около тая маса са седнали и от нея се хранят и мюсюлмани, и християни, будисти, атеисти... Всички хора на света. Храната никога не свършва, защото Аллах е милостив и щедър. Обаче всеки един от нас иска да вземе за себе си повече и повече, да се пресегне по-далеч и да достигне нещо, което друг някой смята за свое. Да заграби храна, вода, блага, земя. И да запази за себе си вече заграбеното. С едната ръка гребем от благата, а с другата държим оръжие, за да се защитим. Много често използваме ръцете си за да нападнем, нараним, откраднем... Опитай се да се храниш без ръце. Да се храниш пълноцен